Лежат в гората лъвът и лъвицата на една полянка и си почиват след като хапнали една сърна и се изчукали
сладко. Таамаан задрямват, от храстите изкача Зайо Байо, удря с една пръчка по носа лъва, дръпва му жестоко мустаците и изчезва с бясна скорост. Лъвът не обръща внимание. Лъвицата възмутена го гълчи:
- Какъв цар си, един заек да се подиграва с теб!
- Остави го, много е палав, пък и бързо бяга, не ми се разваля сега рахата..
След няколко дни се повтаря същата ситуация. Лъвицата не издържала на това издевателство и подгонила заека да защити семейната чест. Гонила го тя, какво го гонила, стигнали до една тръба, Зайко се мушнал в нея, а лъвицата си заклещила главата в тръбата. Минал Зайко отзад и спокойно опънал ръмжащата стопанка. Откачила си тя главата след доста мъки и се връща на полянката с проскубана
козина. Лъвът пита:
- И теб ли те закара до тръбата??
Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.