Събота, 24 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 10°
Готов бях за любовта й да си дам живота, но тя взимаше само в брой.
Бисери 4,314 прегледа
Следващ →

Още вицове

Едно време на автогарата в Пловдив имаше кантар, но който можеше всеки да се претегли срещу монета от 5 ст. Качваш се, пускаш монетата и кантарът започва да щрака-щрака-щрака. По някое време ти пуска розово картонче с напечатано на него теглото ти. Веднъж се качила особено дебела лелека. Кантарът започнал да щрака, както обикновено, но на издаденото розово картонче пишело: "Слезте веднага от кантара! Качвайте се един по един!" Бай Славчо станал фермер и решил да отглежда прасета. Горд от добрите резултати, които успял да постигне той се снимал с любимите си прасета и после показвал снимката на приятели с думите: - Това в средата съм аз! В чата: - Здравей, как си? - УМРИ, ГАДИНО! - Ей, какви ги вършиш? - Ох, моля те прощавай, котката ми се разходи по клавиатурата… На един отрязали ръката поради автомобилна катастрофа, но му присадили една женска ръка, взета от анатомична банка. Карал той с нея три-четири месеца, но не изтраял и отишъл при хирурзите, които му направили операцията: - Как е ръката, Иванов? - попитали хирурзите. - Ръката е добре, но аз не съм добре с нея господа хирурзи. - Защо, бе, Иванов? Нормално е сраснала с тялото, видът й е напълно задоволителен. - Задоволителен, задоволителен, ама тя няма задоволяване. Отида по малка, като го хване, не го пуска. По един час се въртя, докато си обуя панталона. Сложа я в джоба, проби го, за да се пъхне между краката ми. Легна да спя, сложа я под възглавницата, тя пак надолу. Докато не ми смъкне гащетата, не мирясва. Изпокъса ги. Махайте я, махайте я. Старшина към войник: - Ти вярваш ли в задгробния живот? - Не! - Дошъл ти е на свиждане дядо ти, дето му ходи на погребение преди две седмици!