Събота, 24 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 9°
Десет човека, които говорят, създават повече шум, отколкото хиляда, които мълчат
Бисери 4,418 прегледа
Следващ →

Още вицове

XVIII век. Кавалер в камизола и бели чорапи къса листенцата на маргаритка и си говори: - Обича ме - не ме обича... XIX век. Джентълмен в сюртук и цилиндър къса листенцата на маргаритка и си говори: - Обича ме - естествено. Ще ми даде - няма да ми даде... XX век. Мъж в сини джинси къса листенцата на маргаритка и си говори: - Обича ме - на кой ли му дреме. Ще ми даде - естествено. Ще ми стане - няма да ми стане... XXI век. Същество от неопределен вид гледа маргаритката на ICQ и чете на монитора: "Аз те обичам! Аз те искам! Хайде да се срещнем!" и си говори: - Мъж? Жена? Активен? Пасивен? - Къде успя да си счупиш реброто? - Ами, в собствената си легло. - И как така? - Ами как?.... Притиснах се към жена си и казах: "Миме, ще ми пуснеш ли...". И тя ми пусна ...един замах. - Имаш опасна жена! Винаги ли така ти пуска? - Не, само като сбъркам името. Ако една жена те нарече мръсник, значи си направил всичко правилно. Чапай и Петка бягат от белите. Препускат с конете, но белите са близо. Тогава се качват на едно дърво. Белите са отдолу, а те са затаили дъх на дървото. Петка шепне: - Не издържам, ще се изпусна! - Трай, бе! Че и мен ще видят! - Не издържам вече! Ще се изпусна! - Дръж се бе! - А поне може ли да пусна коня! Един човек се приближава до висока дървена ограда. От другата страна се чуват гласове: - 14…, 14….14… Той подскача, оглежда, но не вижда нищо, а гласовете продължават: - 14…, 14…., 14…. Той вижда дупчица на оградата и решава да погледне през нея. От другата страна някои му бърка в окото с пръст през дупката и се чува: - 15…, 15…., 15…