Малкият Иванчо и баща му обядват. На Иванчо главата била огромна. Хранейки се, баща му току му плясне един зад врата. И така няколко пъти. Иванчо накрая не издържал и пита:
- Тате, що ме пляскаш по тила, кво съм направил?
- Направил си, направил, главок такъв, какво хубаво тясно путе имаше майка ти преди да се родиш!!
Срещат се двама старци и единия пита другия.
- Как си наборе добре ли е караш?
- Ми не е много на добре наборе не гледаш ли заприличал съм на стенен часовник.
- Па кво е тва определение бе човече, що пък на стенен часовник не те разбирам?
- Ми много просто, нагоре вече съм ку-ку, а надолу махало!