Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
- Сине, с майка ти прекрасно те разбираме и не ти забраняваме да седиш по нощите на компютъра, но твоята клавиатура пречи даже на съседите. Купи си по-тиха!
- Тате, клавиатурата ми е нормална. Аз също ви разбирам вас с мама, но при това не ви моля да си купите по-тихо легло.