Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана:
- Слушай к’во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам!
Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал:
- Еееее, каъв тъп барман - събудил е друг кон!
Върви зайо байо през гората, целия окървавен. Среща го вълка и го пита:
- Я? Зайо, какво е станало с тебе, защо си целия в кръв?
- Ох, вълчо, вървя си аз, среща ме Баба Меца и като ме видя такъв пухкав и мекичък и ме използва за дамска превръзка.
На следващия месец вълка среща бухала из гората, целия в кръв и го пита:
- На къде така бухльо, целия си в кръв?
- Абе, мерака ми е да набарам заека! Да вземе да каже на Баба Меца, че превръзките с крилца били по-добри!