Мъж лови риба. По едно време плувката започва да играе. “Рано е още, нека налапа хубаво” – мисли си мъжът. Плувката започва още по силно да играе. “А така, нека да я глътне..” мисли си той. Плувката се скрива под водата. Въдицата се огъва като дъга. Мъжът засича рязко и започва да намотава конеца. След известно време изважда куката, а на нея виси само червеят, който започва да крещи:
- Кво ти става, бе, да не си полудял? Що не вадиш въдицата, за малко да ме изядат рибите...
- Иванчо, - пита учителката със сарказъм, - би ли ми обяснил, как така съчинението ти съвпада дума по по дума със съчинението на брат ти от миналата година?
- Какво е странно, госпожо? Нали имаме една й съща майка.