Есен.
Вали тих дъждец.
Гробище.
Зет и шурей на погребението на единия - майка, а на другия - тъща.
Гробарите хвърлили лопатите и се наложило двамата роднини да я погребат.
Прибрали се в къщи, след дълги мъки и споделят:
Шуреят:
- Какъв дъжд. Какво лошо време.
Зетят:
- Да. Ама много добра работа свършихме.
На закуска съпругът чете вестник. Жена му прави кафе и му подава една чашка. Той отпива една глътка и раздразнено казва:
- Нима не знаеш, че пия кафето без захар?
- Знам, скъпи, но исках да ти чуя гласа...