Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която имам (пазя я за специални случаи). Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата ми огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото осъзнах, че днес в офиса ще съм номер 1. Излязох от нас, вървях и виждах, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми. Но той успя да развали хубавото ми настроение само с едно изречение:
- Какво си облякъл бе, Трифоне???
Тъмна нощ, гола пустош, малка дървена къща, а в нея млада жена ражда. Лекарят едва е пристигнал, и се залавя за работа, като нарочва съпруга да държи фенерчр, защото, естествено, ток няма. Изродено е първото бебе, а докторът казва тревожно на мъжа:
- Задръжте още малко така, има още едно.
Изродено е и второто бебе, а лекарят отново казва:
- Подръжте още малко това фенерче, ще имам още работа.
Изродено е и третото бебе, но, о, чудо, има и четвърто. Накрая мъжът не издържал, тупнал лекаря по рамото и го попитал притесено:
- Сигурен ли сте,че светлината не ги привлича???