Ощи ми разпраяй Ганке, как Манол ти ‘зниверил.
Ужким мяза кату смахнат, па какъф мръсник йе бил!
С Донка, дету е дибела! У лице кът мастодонт!
(Или яс съм хухавела или той е идиот!)
Тя мириши на кокошки. И на лук и на оцеть!
(Мъжовите нямат прошка ни отзаде, ни утпрет!)
А ма! Толкуз ли си проста, ти си патка да търпиш.
Я да идиш да си легниш с някуй готен селски пич!
Утначалу ша ти пука, мижаш, лягаш и мъльчиш!
После мой да ти хареше. И отново ша въриш.
Струва ли си да затриваш толькуз женскъ красута,
зарад някуй си пикливец! Стига де.(Нидей рива!)
Тъй напук ша им са туряш. А Манол ши гу кълнеш.
Мъж ъм! Фсе е прекатурен. (ма куга ша разбиреш)
Ся ви’нага успукой са. Ша та водя да купайм.
После ша му върниш двойну. И с Марин и със Иван.
Възрастна жена се качва в автобус. Няма свободни места и никой не й отстъпва. Тя се приближава към девойка и казва:
-Момиче, може ли да ми освободиш местото, болят ме краката и не мога да стоя права...
-А ти, бабо, като беше на моите години отстъпвала ли си?
-Да, ние винаги бяхме учтиви, отстъпвахме си мястото и пътувахме прави...
-Е те затова сега те болят краката на стари години!