Събота, 24 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 8°
В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява: - Край! Не мога повече! Напускам! - Защо, Костов?!? Какво се е случило? - Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...
Разни 1,975 прегледа
Следващ →

Още вицове

Котката: Тези хора ме хранят и се грижат за мен, сигурно съм Бог. Кучето: Тези хора ме хранят и се грижат за мен, сигурно са Богове. Рибката в аквариума: ХРАНАТА ПАДА ОТ НЕБЕТО!!!! Назначили полковник о.з. Иванов, като пазач в зоопарка. Вика го шефа и му казва, че ще идва на посещение партийно-правителствена делегация от чужбина, като той ще трябва да следи болният лъв да е в добро състояние, тъй като лъва е символа на държавата. Но ден преди посещението лъвът умрял и Иванов полудял да не би да бъде отстрелян от шефа. За целта вечерта взел на рамо умрелия лъв и право при препараторите. Изкормили го те, препарирали го и Иванов пак на рамо право в зоопарка. Облякъл лъвската кожа и почнал да се разхожда гордо из клетката. В един момент към него се приближава черната пантера и той почти се насрал от страх, защото тя го усетила, че не е истински и щяла да го хапне. Но идвайки към него, изведнъж пантерата му прошепва: - Иванов, спокойно, аз съм Кинчето от счетоводтството, да ти се намира една цигара в повече, че на слона им се пуши? Един дядо влиза в аптека и пита продавачката: - Госпожице, случайно да имате презеравтиви? - Имаме дядо, имаме. Какви ги искаш? Имаме прозрачни, сини, бели, зелени, червени, с аромат на ягода, праскова... оребрени, за по-голямо удоволствие... Тогава дядото я прекъснал: - Госпожице, а с арматура дали имате? Винаги е така: точно почнеш да си живееш, а вече е време да се жениш. Един мъж закъснял една вечер. Жена му го попитала къде и бил. Той отговорил: - Бяхме със секретарката на кафе. Нали знаеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив?! На другата вечер мъжът отново закъснял. Жена му пак го попитала къде е бил, а той отговорил: - Бях със секретарката на ресторант, мила. Нали знеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив. На третата вечел отнова закъснял. Върнал се чак призори. - Къде беше? - попитала го жена му. - Бяхме със секретарката на бар, мила. Нали знеш колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив. На следващата вечер той се прибрал, обаче жена му не се прибрала цяла нощ. Когато си дошла чак на сутринта, той я попитал: - Къде беше, мила? - Бях при един колега. Той е надарен само с един сантиметър повече от теб, но нали знаеш, мили, колко малко е необходимо на човек, за да бъде щастлив.