Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си.
- А! Кой беше това?! - простенва тя от приятна болка.
- Поручик Ржевски, Ваше величество! - представя се той, удряйки с токове.
- Продължавайте, полковник, продължавайте…
Ще трябва ли, тъй както е прието,
да честитя рождения ти ден,
когато блика просто от сърцето
по-друго пожелание във мен.По своему ще те здрависа всеки,
но само милата ще зашепти:
Бъди това, което си навеки.
Бъди това, КОЕТО СИ САМИЯТ ТИ!!!