Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин:
- Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам".
- Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после?
- После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" - отговаря високия.
- Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после?
- Ами после рязах. До 1958 година…
Една вечер осемнайсетгодишно момче развълнувано се прибрало вкъщи и съобщило:
- Ние с Джейни ще се женим.
Баща му увесил нос. Той отвел сина си настрани и му казал:
- Съжалявам, сине, не може да се ожениш за Джейни. Когато се ожених за майка ти, много хойках. Разбираш ли, Джейни ти е половин сестра.
Момчето било смазано и му трябвали шест месеца, за да започне пак да излиза с момичета. След година обаче се прибрало вкъщи с нова изненада.
- С Кристи ще се женим.
Баща му пак увесил нос. Той отвел момчето настрани и му обяснил:
- Съжалявам, сине, не може да се ожениш за Кристи. И тя ти е половин сестра.
Момчето избягало в стаята си, обляно в сълзи. По-късно майка му отишла да го утеши.
- Татко е вършил много лоши неща - изхлипало момчето.
- Все ми казва, че не мога да се оженя за момичето, което обичам.
- А, не му обръщай внимание - отвърнала тя.
- Той не ти е истински баща.