Една вечер се прибирам с гаджето, качваме се автобуса - яка блъсканица. Стоим лице в лице, натиснати един в друг, нежно я погалвам по бедрото, а на лицето й никаква емоция. Почвам да се притеснявам, нещо не е наред, питам я:
- Приятно ли ти е?
Тя ме гледа учудено, а отстрани се чува плах женски глас:
- На мен ми е приятно.
Майка към сина си:
- Умолявам те - вземи се в ръце и учи повече. Не държа да си точно отличник...обаче...писна ми да ходя по родителски срещи с фалшиво име.