Господин Дюран иска да купи къща на село.
- Единственото нещо, което ме притеснява - казва той, - е
тази ужасна постройка отсреща, която загрозява гледката.
- Не се безпокойте - отговаря собственикът. - Това е фабрика
за барут. Тя може да хвръкне във въздуха всеки момент.
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...