Събота, 24 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 8°
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил: - А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка. На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея: - Аз съм ангел и искам да те позная! - Но аз съм божа жена, не може! - Аз съм ангел, слушай ме! - Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира. Познал я отзад, махнал си чаршафа и казал: - МуУааахахахахаха аз не съм ангел! Монахинята си махнала расото: - Муаааахахахахах а аз съм кондуктора!
Разни 2,771 прегледа
Следващ →

Още вицове

Чък Норис пъхна двата си пръста в контакта и уби тока. Влюбени наблюдават звездното небе. - Това там Марс ли е? - пита тя. - Не! Това е Венера. - Невероятно! Как можеш от такова разстояние да различаваш такива подробности? Седя и решавам финансови проблеми - не мога да реша къде е по-добре да вложа няколко милиона евро. Когато реша, ще мисля откъде да ги взема. Накратко - нещата са на зор, а жената държи на своето "твой ред е да миеш чиниите". Ето защо не мога да стана милионер - даже да планирам нещо не ми дават... Семейство Каръкови празнуват Коледа. Всички са се събрали пред празничната трапеза. Майката отишла да види как е пуйката, отворила газовата фурна и бум... експлозия. Мъжът хукнал да види какво става. Жена му била с бухнала коса, цялата черна, но жива. Той се успокоил и казал: - Нищо жено, цяла си, това е важното. Ще поръчаме храна. Тръгнали към масата, но се подхлъзнали върху пуйката и паднали лошо. Решили дъщерята да се обади по телефона. Тя се затичала към телефона, но се спънала в телефонния кабел и си навехнала ръката. Изпотрошени, семейство Каръкови се събрали на масата. През това време се звъннало на вратата. Чул се гласът на разносвача на храна: - Поръчката! В този миг всички погледнали към малкия син Петърчо. Той се изправил и казал: - Еб*л съм го, нека си звъни! Надеждата, както е известно, умира последна, а първа умира вечната любов.