Какво казваме, а какво имаме предвид:
1. „Тъпи селски пръчки!” – „Никоя от тия няма да ми пусне!”
2. „Няма работа!” – „Брато, мързи ме дори да мисля!”
3. „В тая държава нищо не става!” – „Абе, жена, къде ми скри бирата?”
4. „Политиците са виновни!” – „Мамо, прегърни ме! Напишках се.”
Съдията се обръща към обвиняемия:
- Ето, виждате ли, ако по-рано бяхте направили пълни признания, щяхме да си спестим толкова труд.
- Виждам. И господин съдията не обича труда…