В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора.
- Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? - пита дъщерята.
- Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.
Млада монахиня се изповядва:
- Свети отче, грешна съм.
- Какъв е твоят грях, дъще?
- Налегнала ме е суетата, отче. По няколко пъти на ден се поглеждам в огледалото и виждам колко съм красива.
Отецът надниква през прозорчето на изповедалнята с любопитсво, след това казва:
- Можеш да продължаваш, дъще. Това е заблуждение, дъще, това не е грях…