Събота, 24 октомври 2026 | Хасково Предимно ясно 12°
В стая съм с двама програмисти. Говоря с единия, че ми трябва шрифт на кирилица, който да има ударения на гласните букви. По едно време вторият програмист се обажда: - Защо само за гласните? Ами съгласните какво ще ги правиш?
Програмисти 4,200 прегледа
Следващ →

Още вицове

Защо в затвора е по-хубаво отколкото в службата 1. В затвора (според закона) на всеки затворник се полагат 6 квадратни метра от килията. В службата седите зад бюро и разполагате със свободно пространство от 1 кв. м. 2. В затвора ви хранят безплатно три пъти дневно. В службата имате само обяд и то не безплатен. 3. В затвора за добро поведение може да ви намалят присъдата. В службата за добро поведение ви дават повече работа. 4. В затвора за вас се грижи надзирател и отваря и затваря всички врати вместо вас. В службата сами се главоболите с ключове и секретни кодове. 5. В затвора можете да играете карти и да си разказвате вицове. В службата затова получавате мъмрене. 6. В затвора могат да ви посещават близки и приятели. Опитайте се да го направите на работното си място! 7. В затвора е пълно с извратени и садисти. В службата ги наричат менажери... - Какъв работодател е Google? - Търсен. Сутринта.Марийка се облича в квартирата на Иванчо и му говори: -Иванчо,аз съм виновна!Снощи доста пих в дискотеката,изведнъж много ми се прииска и затова правихме секс.Това беше моментно желание.Между нас не може да има нищо сериозно!Все едно нищо не е станало!Това няма да се повтори! -Нямам нищо против,само че,имаш ли нещо против да се напием пак?? Ходи си милиционерът през парка. Тъмно е. Приближава един храст, от който се чуват пъшкания и стенания. С плътен и респективен глас пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти, мъжът, да мълчиш , не питам теб. - По-любов! - отговорил му женски глас. Продължил пазителят на реда по пътеката и стигнал втори храст. С плътен и респективен глас пак пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - По-любов бе сладък,по-любов! - отговорил му друг мъжки глас. С разбирателен поглед пак продължил по пътеката. Стига трети храст. Запъхтяни стенания. Страст голяма. Задал дежурният въпрос: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - Че кой питаш.То тук друг няма. - Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим. - Можеш. Хайде още малко. - Мило, ние се бяхме разбрали за десет. - Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет. - Но аз наистина не мога повече. - Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"! - Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край. - Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.