Събота, 24 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 10°
Добре са си блондинките… Не ги застрашава мозъчен удар.
Блондинки 3,755 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една студентка от МЕИ стояла пред ректората и ревяла. Минал един студент и я попитал: - Защо плачете колежке? Да не би да нямате протоколи? - НЕЕЕ! - А да не би да са ви скъсали по Електротехника? - Нееее! - А да не би ва ди трябва чертеж нещо? - НЕ БЕЕЕ!!! - Е ЗА КЪВ ХУЙ РЕВЕШ ТОГАВА??? - ЕМИ ЗА К’ЕВТО И ДА Е!!! Един свещенник, един имам и един равин стоят и спорят на религиозна тематика. Свещенника: - Веднъж отивахме в съседна енория с един колега и внезапно заваля силен, проливен дъжд. Измокри ни до кости. Започнахме да се молим на Исус да ни предпази от тази беда. И о, чудо! Отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата - сухо и ние се спасихме! Имамът: - Нищо работа! Веднъж пътувах с един кораб през Средиземно Море и се изви жестока буря. Вълни като планини, гръмотевици! Корабът насмалко да се обърне! Паднах на колене и се помолих на Аллах да ни избави от това злощастие. И о, чудо! Отляво буря, отдясно буря, а по средата - слънце грее и оцеляхме! Равинът: - Хм! Веднъж моят колега Ицхак си вървял по улицата и какво да види? Пред него портфейл, натъпкан с пари! А било събота, свещен за евреите ден, не бивало тогава да докосват пари. Помолих се наум Ицхак на Яхве. И о, чудо! Отляво събота, отдясно събота, а по средата - четвъртък! При ортопеда влиза пациент. - Моля, свалете си обувките - казва доктора. Пациентът си сваля обувките и...смърди не, ами! Чак сълзи от очите на доктора потекли. - Господине, така ви смърдят краката, че направо не може да се диша! - вика докторът. - Знам, каза ми го и личната докторка, но исках специалист да потвърди... Бай Славчо станал фермер и решил да отглежда прасета. Горд от добрите резултати, които успял да постигне той се снимал с любимите си прасета и после показвал снимката на приятели с думите: - Това в средата съм аз! Една мутра попитала един чукча: - Брато, защо нас във вицовете все тъпаци ни изкарват? Чукчата помислил и отвърнал: - Работата е в това, че антагонизирайки на повърхността на общото, ние с теб се явяваме не нещо друго, а симбиозна аттаракция на суб-апрополюсните емоции от страна на електората, който анихилира индивидуалната самонедостатъчност, интерпретирайки самоконцептуално определилата се реалност. Стопляш ли, брато?