Вицет — Хасково

Иванчo и Марийка най-после решили да го направят. Качили се на едно дърво и започнали да се събличат. Иванчо тъкмо да си го извади и клончето се счупило. Двамата паднали на земята и Марийка се разплакала: - Гащичките ми, любимите ми, скъсани са! Иванчо ядосано казва: - Кво ревеш за едни гащички бе?! На мене оная ми работа остана горе!

Иванчо и Марийка 03.10.2017 5,607 прегледа

Следващ →

Още вицове

Двама миньори си вървели в една галерия. Единят казал: - Дупкаааааааааааааа..... Добре дошли в 21-ви век! Телефон БЕЗ жици. Кухня БЕЗ огън. Кола БЕЗ ключ. Храна БЕЗ мазнини. Млади БЕЗ работа. Управляващи БЕЗ скрупули. Връзки БЕЗ основи. Отношения БЕЗ внимание. Жени БЕЗ страх. Деца БЕЗ бащи. Мъже БЕЗ топки. Чувства БЕЗ сърце. Образование БЕЗ стойност. Младежи БЕЗ възпитание. Всичко става БЕЗ, даже и надеждите са БЕЗ край! И всичко това ме оставя БЕЗ думи... На строителната площадка бригадирът се обръща към строителите: - Приятели! Започваме! И помнете: строим солидно, без да крадем, колкото се може по-добре, както само ние умеем, защото строим за себе си! - А какво ще строим? - питат работниците. - Изтрезвител! Учителката води децата в зоологическата градина. - Ето, деца, това тук, с големите уши е слон... Това, с дългата шия - жираф... Класът стига до клетката с горилите. - Програмисти! Програмисти! - радват се децата. - Защо ги наричате така? - чуди се учителката. - Ами, защото очичките им са червенички, а задниците им - в мазоли... Ротния води занятие по оръжейни системи: - Начи, войници, т’ва е автомат калашников... Дрън, дрън... От цевта до приклада е дълъкг шейсе санта, от приклада до цевта - седемдесе и пет... - един войник: - Как може така, не е ли еднакво разстоянието? - Тъпанар, от среда до петък са два дни, нали/ а от петък до среда?