Събота, 24 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 8°

Ученически

Учителката казала на децата: - Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващият ден всички вдигат ръце. Учителката казва: - Кажи ти Марийке. Марийка започва: - Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. - Седни Марийке, отличен. Кажи ти Петърчо. Петърчо започва: - Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. - Отлично, Петърчо, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: - Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно идва от тоалетната.
Оценка 0 от 0 гласа
Урок в училище. Учителят пита: - Пешко, колко е 2х2? Пешко мълчи. - Защо не знаеш? - Ами, мама я нямаше вкъщи вчера и нямаше кой да ми помогне. - Сядай си двойка. Тони, я ти кажи, колко е 2х2? Тони също мълчи. - Ти защо не си учила? - Защото татко се прибра късно и не остана време да ми помогне. - Сядай си двойка. Иване, я ти отговори на въпроса! Иванчо също мълчи. - А ти защо не знаеш? - Защото вчера брат ми излезе от затвора и щом се прибра, се напи, наби всички съседи и беше голям екшън. - Така значи, май ме плашиш с брат си? Я си сядай веднага три.
Оценка 0 от 0 гласа
Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..
Оценка 0 от 0 гласа