Събота, 24 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 11°

Военни

На сутрешния преглед командира пита войниците: - Произшествия има ли? - Не, само дето се счупи сапа на лопатата. - Каква лопата? - Ами тази с която погребахме кучето. - Какво куче? - Дето яде от червата... - Какви черва? - Тези на коня... - Какъв кон? - Дето умря докато теглеше каруцата... - Каква каруца? - Тази с водата... - Каква вода? - Тази с която гасихме пожара... - Къде пожар? - Ами оня дето изгори щаба на поделението. - Каквоооо???? Как… - Ами от фаса на Любо... - Ама Любо не пуши...? - Е, и вие ще пропушите, ако ви откраднат знамето...
Оценка 0 от 0 гласа
Военен се прибира от учение и заварва жена си със съседа. Хваща пушката и я насочва към главата на любовника: - А-х-х-х, ти! - Вбесен зарежда пушката и се прицелва. Комшията се обръща и започва да моли за живота си: - Не! Моля те, Славчо, пощади нищожния ми живот! - Че си в къщата ми - простено ти е. Че си се изцъкал на килима - простено ти е. Че ме минаваш със сметката за асансьора - простено ти е. Дори ти прощавам, че си със жена ми, но за нищо на света няма да ти простя, че си пил от ракията ми! БУМ-М-М! Светлин Теодосиев Радоев
Оценка 4 от 1 гласа
Войник в полагаема отпуска се запознал на танци с едно момиче и тръгнал да го изпраща към къщи. Тъй като войникът през цялото време мълчал, девойката решила да се справи с неловкото положение: - Нека да ти задам гатанка: красиво, бодливо, мирише хубаво. Що е то? - Автомат! - отговорил войника. - Не е, това е роза. Дай сега една по-лесна: в средата жълтичко, листенцата белички. Що е то? - Автомат! - казал войникът след дълъг размисъл. - Не е, това е маргаритка - отчаяно казало момичето - Дай сега една съвсем лесна: зеленичко, квака и скача в блатото. Що е то? След дълго мислене войникът се предал. - Е не знам! - Това е жаба. - Абе и аз се чудя ли чудя, защо му е на автомата да скача в блатото.
Оценка 0 от 1 гласа
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: - Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…
Оценка 0 от 0 гласа