- Иванчо, нарисувай един домат! - Няма! - Защо? - Ще се изплашиш като го видиш…

Малкият Иванчо: - Мама, лимоните имат ли клюн? - Не, Иванчо. - Значи съм изцедил канарчето.

В училище: - Иванчо, колко е 7 по 12? - Не чувам нищо, господине! - Колко е 7 по 12? - Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: - Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: - Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: - Вярно, от този чин нищо не се чува.

Иванчо и Марийка гледат как две кучета правят секс. Марийка пита: - А мъжкото куче как познава дали на нея й се иска? - Знам ли го, сигурно по миризмата. Стоят още, гледат... По някое време Марийка пак пита: - Абе ти да не си нещо хремав?

Госпожата: -Иванчо,обясни ми какво е долно подсъзнание. -Добре.В една сладкарница влизат 3 жени.Всяка една си поръчва по един сладолед.Едната го ближе,втората го смуче,а третата го хапе.Коя от трите е омъжена? -Тази,която го смуче? -Не госпожо,омъжена е онази,която носи пръстен,а онова за което си мислите вие,е долно подсъзнание.

- Марийке, много те обичам! Омъжи се за мен. - А с мама разговаря ли? - Разговарях, но въпреки това продължавам да те обичам.

Иванчо си стои на спирката през зимата. Студ, мраз! Иванчо си мушнал ръцете в джобовете. Минава един дядо и го пита: - Малкия, измръзна ли? Иванчо отговаря: - Аз замръзнах, а малкия си го топля с ръце.

Иванчо се прибира един ден в къщи и отива при дядо си да му се похвали: - Дядо, на обяд помогнах на една баба да пресече улицата. - Браво бе, Иванчо, заслужи си 1 лев. На другия ден Иванчо отива отново при дядо си, но този път води и Марийка: - Днес двамата с Марийка помогнахме на една баба да пресече улицата. - Браво и на двама ви, заслужихте си по 1 лев. Марийка си тръгнала, Иванчо и дядо му останали на саме и дядото попитал: - Днешната баба толкова зле ли беше, че двамата трябваше да й помагате? - Не, просто бабата се дърпаше...

Учителката по богословие говори за първият мъж и първата жена, Адам и Ева, и как целия човешки род произлязъл от тях двамата. Иванчо решил да се направи на остроумен и казал: - Ама тате каза, че ние сме произлезли от маймуната! Учителката: - Вашите семейни истории изобщо не ме интересуват!

Учителката пита Иванчо кое е най-хубавото цвете. - Гергината. - защо бе Иванчо. - Е как защо е тъй, щото тати казва на мама отиди да си измиеш Гергината, че мериши.

Иванчо счупил поредния прозорец и директорът решил да го накаже - извикал го и му казал: - Иванчо, искам да боядисаш всички прозорци до края на смяната. След два часа и половина Иванчо отново отишъл при директорът и му казъл: - Шефе, остана малко боя да боядисам ли и дограмите?

В час по литература, децата имали задача да напишат разказ на избрана по тях тема. Като няколко минути преди края на часа, няколко деца трябвало да станат да прочетат това което са написали. Като особено силен ученик вдигнали Иванчо на дъската да чете. И той започнал да срича лекинко : - Зима е. Престанало е да вали сняг и земята се е сковала от сухия студ който я обвива ... - Браво Иване, - прекъснала го учителката - ще оправим двойките ! - ... езерото е замръзнало - продължил Иванчо - и вълците се шибат на леда ! - И В А Н Е, не те ли е срам, пак започна с твоите истории, не ти ли е неудобно ? - Е как ще е удобно госпожо ? Нали е хлъзгаво...

Иванчо кани Марийка да му дойде на гости: - Таково ядене ще приготвя, че пръстите си ще оближеш! Марийка се съветва с приятелка - да иде или да не иде. - Че ще облизваш ясно, - казва по-опитната приятелка. - Само не съм сигурна дали ще са пръсти!

Марийка на майка си: - Мамо, мамо, намерих 10 лева! - Изтърси си сламата отзад от полата и никога не лъжи майка си. Аз на твоите години намирах по няколко двайсетака!!

В час, Иванчо си играе с химикалката, учителката го видяла и попитала: -Иванчо , какво правиш? И той и показал химикалката и започнал да я щтрака и казал: -Госпожо чудя се и вие вижте, влиза и излиза , а няма малки химикалчета. Марш изгонилага го да отива при директора и там бил изгонен направо от училище, и да доведе баща си. Върви си Иванчо отчаян и без да иска минава на червено. Полицаят го спира и му тегли едно конско , Иванчо се извинява и му разказва случката и защо е отчаян. Полицаят помислил малко взел химикалката , разглобил я и успокоил Иванчо. -Иванчо успокой се , няма да водиш баща си , а утре ще кажеш на директора и учителката , че няма малки химикалчета защото има спирала и му показал пружинката.

Иванчо и баща му се разхождат в парка. Иванчо пита: - Татко, а какво правят тези две кучета? - Те си правят кученце. През нощта Иванчо влиза в спалнята на родителите си, и пита: - Татко какво правите с мама? - Правиме ти братче. - Бързо се обръщайте в другата поза, по-добре правете кученце.

- Иванчо, вярно ли е че учителката е викала вчера баща ти за да се оплаква от теб? - Да. Днес пък викна майка ми, за да се оплаче от поведението на баща ми…

В училище ще имат проверка от Народна Просвета и учителката дава наставления на децата: -Утре всички да си носят хубаво украсени сандвичи. Иванчо, гледай да не дойдеш пак със сандвич от копърка. На другия ден инспекторката стигнала до класа на Иванчо в междучасието. Гледа децата ядат едни сандвичи, лигите да ти потекат. Наш Иванчо яде един сандвич, дебело намазан с черен хайвер. Рекла си жената - брей нашият народ вдигнал много стандарта. След часовете класната на Иванчо му казала да остане за малко. -Иванчо, отъде взехте черния хайвер, моето момче? -Какъв ти черен хайвер?!Снощи ни се разката майката да вадим очичките на копърката.

Започнали да събират доброволци за войната в Косово. Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра: - Жив ли съм? - Да жив сте - отговорила тя. - А цял ли съм? - Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме. - Искам да ви помоля нещо - хайде вижте дали оная ми работа е на място. Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала: - Да. Всичко си е на мястото. - А пише ли нещо? - Да. - усмихнато казала тя - Пише "ад". Войника като чул претреперал и изпаднал в кома - 2 месеца. След като дошъл на себе си, тя го попитала: - Какво толкоз казах? Казах ти, че пише "ад". - За това и припаднах. Преди пишеше "Иванчо ебача от Димитровград".

- Бате Жоро, ти имаш ли сестра? - Имам две сестри, Иванчо. - Ами тогава зашо непрестанно ходиш с моята сестра?