Вторник, 27 октомври 2026 | Хасково Облачно 12°
Хасково България Светът Спорт Обяви Видео eTV

Всички категории

Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: — Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…
Оценка 0 от 0 гласа
Купил си Вълчо мотор. Още на първия ден в гората решил да се изфука. Видял заека и му казал: — Зайо, хайде да се возим! — Добре бе, Вълчо. Качили се те на мотора и вълка запалил и тръгнали с бясна скорост по горската пътечка. Вълкът вдигнал 100 км в час и пита: — Зайо, напика ли се от страх бе? — Не съм! Вдига вълкът 200 км в час. — Напика ли се бе? — Абе много бавно караш! – казал Зайо. Вдига вълка 300 км в час. — Напика ли се бе? — Неее. — Е сега ще се насереш като ти кажа, че нямам спирачки!
Оценка 0 от 0 гласа
Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин: — Здравей Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Арамис! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Арамис! — Здравей вежливо таралежче. Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин: — Довиждане Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…
Оценка 4 от 1 гласа
Напушила се жабата, плува си в езерото и среща бобъра: — А, бе Жабо, какво правиш? — Махи, Бобър, напуших се и ми е много яко. — Е-е-е, ще може ли и аз? — Няма проблеми, само да не забравиш, като си дръпнеш, да задържиш преди да изпуснеш. — ОК, ще задържа. Дръпнал си бобъра и се понесъл по водата, но както си се носел, се блъснал в хипопотама. — Гледай къде плуваш, бе! Не ме ли видя? – казал хипопотама. — Sorry, друже, ама с жабата се напушихме и сега ми е супер яко. — Е-е-е, дали ще може и аз да се напуша? — Е, ми сигурно?! Ходи при жабата, тя ще ти даде. Тръгнал хипопотама и скоро намерил жабата, но точно преди да я попита, тя го погледнала ужасено и започнала да крещи: — Какво правиш, бе бобър!?! Изпуска! Изпускай!
Оценка 0 от 0 гласа
Отишъл някакъв да си купува коза. Гледа една мършава такава, на коза не прилича даже и решил, че е по-евтина и рекъл да пита за цената. Продавачът отговорил, че козата струва 300 долара. — Ти луд ли си, бе!? Ква е тая коза за толкова много? Глей ква е изморена. — Да ама я я удари между рогата. Ударил той козата между рогата, а тя: — Меее. — Кво толкова, вика „мее“. Коза като коза. — Ама я я удари пак. Ударил я той между рогата и тя пак: — Меее. — А бе я не ме будалкай. — Не бе, удари я по-силно, ама яко. Ударил той с всичка сила, а козата: — Меее-сечина, ме-сечина, йойой, йойой…
Оценка 0 от 0 гласа