Един човек си седял в обществената тоалетна. По едно време се оказало, че няма хартия. Човекът разбърникал джобовете си, нищо не намерил, което може да се използва. Принудил се да отиде до другата кабинка да поиска хартия и казал на този, който бил в нея:
- Извинете за безпокойството, при вас има ли хартия?
- Не!
- Добре, ами някакъв вестник, хартия, нешо нямате ли, което да ми свърши работа? Каквото и да е!
- Не, нямам!
- Добре де, не може да нямате нещо за писане поне!
- А, за писане... Има!... Ето ви една химикалка!
Сянката е нашата тъмна страна, злото, на което сме способни, първичното, инстинкта. Тя е онзи аспект от нас, които
обикновено не желаем да виждаме или да признаем, онова, която крием както от себе си, така и от другите. Но помъдряването започва с трудния път на опознаване и овладяване на тези скрити кътчета. Според швейцарския психолог и психиатър Карл Юнг осъзнаването на тази тъмна страна е мъчителен процес, който отнема много време. Част от затрудненията са свързани с това, че сянката се състои от липси, пропуски и усещане за непълноценност. Емоционалната й природа е друга пречка в процеса на нейното признаване. Как сенчестите гласове от психиката ни манифестират в проблемите, поведението и здравето ни? В студиото гостува психотерапевтът Кремена Станилова.
Коментари (0)
ВходВсе още няма коментари. Бъди първият!