Баща се прибира късно вечерта в къщи. На вратата го посреща сина му и пита:
- Де беше бе, тате?
- Аааа на благо бех сине.
- Кво благо бе, тате!?
- Аааа благо сине, благо...
На следващата вечер историята се повтаря, на по-следващата - също ....
Накрая детето не издържало и попитало:
- Къде го това благо бе, тате?
- Ами ей тука на - в съседната къща с червените фенери...
На следващата вечер синът звъни на вратата с червените фенери. Отваря една кака по прозрачен халат и пита:
- Какво искаш, момче?
- Амииии .. благо.
Влязла тя вътре и след малко му донесла една филия с мед.
След пет минути лапето пак звъни:
- Искам още благо!
Носят му още една филия с мед.
След пет минути отново звъни:
- Искам още благо.
Носят му трета филия, ама онва се било натъпкало вече и не му се яде. Облизало само меда отгоре и хвърлило филията.
Прибира се вкъщи и бащата пита:
- Къде скиташ бе?
- Аааа на благо бех.
- И кво стана?
- Ми двете ги оправих ама третата само я излизах......
Напускайки престижна работа като консултант, Анджела Лий Дъкуорт започва да преподава математика на седмокласници в държавните училища в Ню Йорк. Там тя бързо осъзнава, че коефициентът на интелигентност не е единственото нещо, което разделя успешните от не дотам успешните ученици. В това видео Анджела обяснява своята теория за " упоритостта" като индикатор за успех.
Коментари (0)
ВходВсе още няма коментари. Бъди първият!