Не му е лесно на това правителство – за няма и шест месеца управление страната вече отчита три показни убийства на влиятелни бизнесмени. Тази мрачна статистика едва ли може да се сметне за пряк резултат от политиките на управляващите, но в българската политическа реалност тя неизбежно се пише на техния гръб.

Вземете например убийството на Илиян Филипов в Пловдив. Обществото беше шокирано не толкова от престъплението, колкото от факта, че заподозреният беше задържан за по-малко от 24 часа. Такава бързина е направо еретична за родното разследване, особено когато става дума за висш ешелон. Обичайният сценарий от деветдесетте години обикновено звучи така: „Работим по всички версии, колегите събират доказателства“. И така – едно 15-20 години. А сега ги хващат на секундата. Човек да не повярва на очите си!

Същият сюрреалистичен сценарий се повтори и при убийството на Слави Бинев, станало на 24 октомври, който се случи ден за размисъл преди първия тур на президентските избори. Само няколко часа по-късно заподозрените бяха арестувани. Човек наистина може да се подведе и да си помисли, че държавните институции са започнали да работят.

Да, ама не. Излиза министър-председателят Румен Радев и започва да реди анализи, за които човек би помислил, че са фейк, измислен и разпространен от политическите му опоненти.

„Най-вероятно, има такава възможност, такива убийства да продължат и в бъдеще, защото както ясно заявих и това вече се вижда и усеща, че олигархията губи контрол и подземният свят върху обществените поръчки и финансовите потоци в държавата. И когато ресурсите намаляват, противоборствата за преразпределение на тези намаляващи ресурси се изострят“.

Румен Радев, 25.10.26 г.

И ето я цялата абсурдност на ситуацията: министър-председателят на една европейска държава заявява с каменно изражение, че е напълно нормално бизнесмени да бъдат отстрелвани, и дори очаква това да продължи, защото… видите ли, правителството му се справя блестящо. Извинете, но кое точно е успешното управление, което позволява публични екзекуции по улиците и очевидно ги приема за страничен ефект на административния си напредък?

Подобно поведение трудно може да бъде отписано като обикновена политическа наивност. Все пак Радев изкара два мандата на „Дондуков“ 2, преди да седне на премиерския стол, и би трябвало да е усвоил базовия правилник на политическата реторика. Изявлението му беше толкова извън всякакви нормални рамки, че вътрешният министър Иван Демерджиев отказа да го коментира, измъквайки се с напълно безопасната фраза, че „не знае какво е искал да каже премиерът“. Честно казано, ако се стигне до чудене от типа „какво е искал да каже авторът“, а „авторът“ е премиер на държавата, подобни концептуални гафове звучат малко повече от тревожно.

И тук идва голямото разминаване. Ако премиерът е прав и тези убийства са агония на притиснатата в ъгъла олигархия, защо МВР упорито настоява за версията за „битови спорове“?

Според официалната версия на МВР, убийството на Бинев не било поръчково, а резултат от внезапно възникнал спор. Тримата заподозрени – двама турски граждани (единият от които свързан с таекуондо средите и със съпруга-съдружничка на самия Бинев) и един българин – били негови чести гости, познавали го от години и влезли в дома му в кв. „Гърдова глава“ съвсем спокойно, без да крият нито лицата си, нито големия си джип от камерите. Произведен е един изстрел от упор в главата, а мотивът според разследващите били неуредени финансови отношения и ролята на Бинев като посредник в спор за имоти.

След което убийците кротко се качили на „Лексус“-а си и поемат по магистрала „Тракия“, където са зрелищно „тампонирани“ и арестувани с оръжията в колата.

Звучи логично… ако става дума за разправия между дългогодишни партньори в квартална фирма. Но тук говорим за фигура с тежестта и биографията на Слави Бинев – човек с мащабни бизнес интереси в строителството, спортни федерации и политическо минало, стигнало чак до титлата архонт. И същият този влиятелен играч, който преди месец е гост на представянето на Инициативния комитет на кандидат-президента Илияна Йотова, е застрелян в собствения си дом от редовни гости, дошли на крака при него посред бял ден, без маски или конспирация, сякаш просто идват да си поискат върнат заем от карти.

Нима на никого в МВР не му минава през ума колко сюрреалистично звучи тезата за „спонтанния семейно-приятелски разстрел“ на човек от този ранг?

Ами Пловдив? За убийството на Илиян Филипов – друга ключова фигура с впечатляващ бизнес мащаб – под стража остава Славчо Мегеров. По време на мерките за неотклонение съдията Петко Минев направи разбор на доказателствата, който повече прилича на сценарий за черна комедия. Мегеров очевидно е държал да бъде хванат от полицията: отива на местопрестъплението с колата на сестра си, разхожда се с пистолет на показ, а след това изхвърля дрехите и маратонките си в най-близкия контейнер. Тези въпросни маратонки са открити от клошар, продадени на квартален гумаджия, откъдето полицията ги прибира, за да установи, че грайферът им перфектно съвпада със следата на местопрестъплението. Според разследването тук мотивът са пари от черно тото.

Това сега „битов спор“ ли е или не е?

Но пък министър-председателят очевидно разглежда тези битови спорове като безкомпромисната война срещу олигархията. Казаното от Радев е пределно ясно: родната олигархия е толкова закъсала за ресурс, че вече избива съдружниците си за дребни суми от нелегални залагания, но пък го прави с наивността на аматьори от третокласен екшън.

Време е другарят премиер да направи избор на жанра. Защото е много удобно да припишеш всяко тежко престъпление на абстрактната и безименна „олигархия“, когато ти трябва евтино оправдание за черната статистика.

Предизборната кампания изисква думи, разбира се. Но да обявиш от висотата на властта, че труповете на убити бизнесмени са доказателство за твоя успех, е не просто политически грешен ход. Това е диагноза. И определено не е за хвалба.

Самуил Димитров