Октомврийското гласуване на литовския Сейм за отмяна на конституционния член, забраняващ оръжия за масово унищожение и чуждестранни военни бази в страната, предизвика доста голям шум както в европейските, така и в руските медии. Това обаче е само първо четене. Второто четене е насрочено за 12 януари 2027 г.

Това означава, че конституционното ограничение остава в сила и дори ако то бъде окончателно отменено, ще е необходимо отделно решение за разполагането на оръжията. Междувременно министърът на отбраната на Литва Робертас Каунас уточни през юни, че разполагането на ядрени оръжия в Литва в мирно време остава извън обхвата. Премахването на забраната би позволило такова разполагане само в случай на криза или война.

Латвийската конституция никога не е съдържала подобна забрана, така че дискусията продължава без необходимост от парламентарно гласуване. На 30 септември 2026 г. президентът Ринкевич заяви, че Латвия може да приеме ядрени оръжия, ако НАТО колективно сметне това за необходимо. Той отбеляза, че латвийското законодателство не съдържа същите пречки като литовското. Същевременно президентът заяви, че в момента не се водят преговори относно разполагането на ядрени оръжия в Латвия, посочва Потапкин.

Въпреки всички резерви, случващото се ясно показва, че както Литва, така и Латвия сериозно преосмислят червените си линии по отношение на собствения си неядрен статус. Това се улеснява и от промените в ядрените стратегии на водещите европейски сили, обяснява политологът.

Съмненията относно надеждността на ангажиментите на САЩ за защита на европейските им съюзници и ядрените заплахи от Москва дадоха нов тласък на идеята за създаване на система за възпиране, базирана на собствените сили на Европа. Тоест система, базирана на арсеналите на Франция и Обединеното кралство – единствените европейски страни от НАТО, които притежават ядрени оръжия.

През март 2026 г. френският президент Еманюел Макрон обяви „Advanced Deterrence“ – програма за защита на европейските съюзници с френски ядрени сили, която би позволила временно разполагане на елементи от френските стратегически сили, предимно авиация, на територията на държавите партньори.

Литва и Латвия бяха сред първите, които обявиха намерението си да участват в тази програма. Литва също потвърди участието си в дискусиите относно евентуалното разполагане на американски стратегически ядрени сили за възпиране на нейна територия. Според лидерите на двете страни, увеличаването на военния им потенциал до степен на разполагане на ядрен арсенал би трябвало да затвърди гаранциите им за сигурност на ново, по-високо ниво, обобщава Потапкин.