Начинът на живот и ежедневните навици имат най-голямо значение за риска от преждевременна смърт – с дял от 40%, докато генетичната предразположеност определя 30%. Следват социалните условия с 15%, медицинската помощ с 10% и околната среда с 5%. Това показват данни, представени от пулмолога и депутат от „Демократична България“ д-р Александър Симидчиев по време на националната медицинска конференция по дълголетие с международно участие, организирана от Българската лонджевити асоциация.

Симидчиев посочи, че отговорността за дълголетието е споделена между държавата и отделния човек. Държавата трябва да осигури здравословна среда, по-добро качество на въздуха, политики за ограничаване на тютюнопушенето и употребата на алкохол, както и намаляване на солта и захарта в храните. Системата носи отговорност и за достъпната профилактика и скрининг. Отделният човек обаче трябва да се погрижи за собствените си навици – да намали или спре тютюнопушенето и да води здравословен начин на живот, посочи той.

Симидчиев подчерта, че националната здравна стратегия, приета през 2024 г., е важен инструмент за подобряване на здравните показатели. В нея са заложени конкретни мерки с измерими цели, но изпълнението им е останало на заден план, коментира той.

Най-дългият документиран човешки живот е 122 години и 164 дни – на французойката Жана Калман, която се смята за своеобразен биологичен рекорд, припомни Симидчиев.

Дълголетието не зависи само от генетиката, храненето и физическата активност, а е резултат от сложно взаимодействие между икономическите фактори, начина на живот и достъпа до качествено здравеопазване, коментира председателят на Българската лонджевити асоциация и организатор на конференцията д-р Райна Стоянова.

Въпреки възможностите за по-дълъг и здравословен живот България продължава да е на последно място в Европейския съюз по очаквана продължителност на живота. Изоставането спрямо средното за Общността е 5.7 години, или около 75 години очакван живот у нас при приблизително 81 години средно за ЕС. В същото време страната ни е на трето място по години, прекарани в добро здраве. Това съобщи здравният икономист Аркади Шарков, позовавайки се на данни на Евростат.

Според него подобряването на здравните показатели изисква не само превенция, но и по-добро планиране на здравните услуги и ресурсите в условията на застаряващо население.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2025 г. хората на 65 и повече години са 24.3% от населението, или почти всеки четвърти българин. Прогнозите са делът им да достигне 26.5% през 2050 г. и 30.2% през 2070 г. На 100 души от населението 62 са в работоспособна възраст, посочи Шарков.

Той обърна внимание и на разликите между мъжете и жените в продължителността на пенсионния живот. През 2026 г. пенсионната възраст е 64 години и 9 месеца за мъжете и 62 години и 6 месеца за жените. През 2025 г. мъжете са получавали пенсия средно 19.7 години, а жените – 26.5 години. Според Шарков бъдещите пенсионери ще разполагат с по-кратък период на пенсиониране.

Между 11% и 12% от населението в България не е здравноосигурено, а един от трима души в работоспособна възраст е имал прекъсване на здравното си осигуряване в периода 2020–2022 г., посочи още икономистът.

Той очерта пет основни приоритета за справяне с предизвикателствата пред дълголетието: измерване и анализ на процесите, превенция на факторите, които съкращават живота, насочване на услуги и медицински персонал към районите с най-бързо намаляващо население, осигуряване на финансиране и дългосрочно планиране.

Няма място за паника заради демографските процеси, тъй като те са част от глобални промени, коментира изследователят и географ Георги Бърдаров. Той открои три основни тенденции – ниската раждаемост, увеличаването на средната продължителност на живота и глобалното преразпределение на населението.

По думите му ниската раждаемост е естествена тенденция, наблюдавана не само в България, но и в голяма част от света. В миналото високата раждаемост е компенсирала високата смъртност, докато днес демографският модел е различен. Миграцията също не е ново явление, но технологиите, транспортът и достъпът до информация променят мащаба и скоростта на движението на хората.

Председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Николай Брънзалов поздрави организаторите за поставянето на дълголетието във фокуса на медицинската общност. Той предупреди, че темата все повече се превръща и в бизнес, който предлага нерегламентирани продукти. Затова лекарите имат важна роля в разпознаването на недостоверната информация и предпазването на пациентите от подвеждащи твърдения.

Нито една област сама не може да се погрижи за всички тези фактори, но съвместните усилия могат да променят начина, по който остаряваме, допълни тя.