Опозиция и бизнес със силни критики към промените в корпоративните данъци

Министерството на финансите е променило първоначалните текстове на начина на определяне дали има свръхпечалба в шест икономически сектори и на практика въвежда допълнителен данък върху оборота.

Това стана ясно по време на първото четене на промените Закона за корпоративното подоходно облагане в бюджетната комисия в парламента. Очаквано  най-разгорещени спорове предизвика въвеждането на еднократен данък върху свръхпечалбата на шест икономически сектора - банки, застрахователи, мобилни оператори, търговци на хранителни стоки с над 5 млн. евро годишен оборот, фирми за бързи кредити и обменни бюра.

От ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС не подкрепиха законопроекта и той мина с гласовете на „Прогресивна България“ и „Възраждане“. Представители на работодателски организации също изказаха критики към новия данък.

„Първоначално в текстовете за обществено обсъждане методологията беше да се отчита данъчната печалба преди облагане спрямо счетоводния финансов резултат, но впоследствие индикаторът е променен на нетните приходи от продажби спрямо счетоводната печалба. Така дори и фирмите с намаляваща рентабилност, ще бъдат обложени допълнително“, отбеляза Мартин Димитров.

Бившият финансов министър Асен Василев обяви, че подобна мярка ще изгони инвеститорите и ще се отрази силно негативно на икономиката на страната.

„Печалбата е естествена цел на икономическите субекти в една пазарна икономика. Терминът „свръхпечалба“ е оксиморон. Измисляте екстремни еднократни данъци, защото не можете да свиете разходите, а те, без ефекта на парите от ПВУ, са с 2.5 млрд. евро повече догодина“, посочи друг бивши финансов министър, сега депутат от ГЕРБ - Владислав Горанов.

Той, както и депутати от повечето опозиционни партии, изразиха силно съмнение, че правителството може да събере догодина 800 млн. евро от облагане на свръхпечалбата.

Депутатите поискаха разбивка от МФ колко допълнителен данък се очаква от отделните икономически сектори, за които е предвиден.

„Най-голяма сума се очаква от банките - 318 млн. евро, но те вече са изплатили 90% от нея чрез авансовия данък, който преведоха миналата година“, посочи зам.-финансовият министър Людмила Петкова.

На следващо място са търговците на дребно, от които се очакват 267 млн. евро допълнителен данък. От търговци на едро са заложени 167 млн. евро, от мобилните оператори - 53 млн. евро. , а от обменните бюра - 70 млн. евро. 

Петкова не посочи данни за застрахователите и фирмите за бързи кредити.

На въпроси защо енергетиката е изключена от новото еднократно облагане, зам.-финансовият министър Людмила Петкова обясни, че производителите на електроенергия вече се облагат допълнително чрез механизма за отчисляване на вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, за да се осигуряват компенсации за бизнеса. А фирмите от нефтопреработката, горивата и природния газ вече са били обложени с 30% за свръхпечалбата си през 2022 и 2023 г. с еврорегламента за „солидарната вноска“ заради скъпите енергоносители. „Лукойл Нефтохим“ например е превел 219 млн. лв. данък свръхпечалба, посочи Петкова.

Тя обаче предложи на депутатите, ако настояват, да внесат при второто четене на законопроекта текстове за допълнително облагане на свръхпечалбата и на енергийния сектор.

Петкова призна, че са променили методиката за определяне на свръхпечалбата, за да се избегнат опитите на засегнатите сектори да укрият печалба. В последствие тя даде и друго обяснение - промяната била направена заради банките и застрахователите, защото първоначалният вариант е бил труден за прилагане от тях.

В дебата стана ясно, че правителството е мислело първоначално да обложи еднократно фирмите със свръхпечалба от всички сектори, но са се отказали, за да избегнат допълнително облагане на производствените фирми, направили сериозни инвестиции за развитието си.

„Това беше труден избор. Решихме да не засягаме най-производствената част на икономиката“, обясни и шефът на бюджетната комисия Константин Проданов. Той посочи, че банките изнасят 45% от печалбата си като дивидент и тя не се инвестира в икономиката.

От „Възраждане“ обявиха, че за второто четене на законопроекта ще предложат двойно по-висок праг на оборота за търговците на храни. „Сегашните 5 млн. евро годишен оборот ще удари българския бизнес. Той не трябва да бъде поставен наравно с мащабните международни търговски вериги“, заяви Цончо Ганев.

От МФ също обявиха, че ако желаят, депутатите може да променят и този параметър, за да не попадат по-малки търговци в обхвата на данък „свърхпечалба“.

ПО-ВИСОКИ ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ ЗА ДЕЦА

Депутатите в бюджетната комисия гласуваха на първо четене и промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с които се въвеждат по-високи данъчни облекчения за деца. Тези промени бяха одобрени единодушно от всички партии в парламента

От догодина отстъпката от данъка върху доходите на единия родител е 500 евро за едно дете и 1000 евро - за две. За три и повече деца данъчното облекчение ще бъде 1500 евро.  За дете с увреждане отстъпката от данъка ще е 1200 евро.

Отделно се въвежда и нов вид данъчна преференция за детско развитие. Предвижда се данъчната основа на единия от двамата родители да се намали с 2000 евро, като целта е да се покрият част от разходите на семействата за стоки и услуги за здравни, образователни и спортни дейности на децата.

Дебат в бюджетната комисия предизвика предвиденото пазене на касови бележки  и други платежни документи, доказващи разходи за стоки и услуги за здравни, образователни и спортни дейности, които да бъдат представени пред НАП в случай на проверки. „По-добрия вариант е тези бележки да се прилагат към годишната данъчна декларация на родителите, вместо 6 години да се пазят в семейството. Така ще се премахне възможността и от последващи данъчни ревизии“, предложи Асен Василев от „Продължаваме промяната“.

„Възможно е между първо и второ четене да се направи тази промяна и да се запише в закона, че платежните документи се прилагат към данъчната декларация. Това дори беше първото намерение на Министерство на финансите“, посочи заместник-министърът на финансите Людмила Петкова.

Поставен бе въпросът на чие име да бъдат платежните документи. Петкова уточни, че фактурите трябва да са на името на детето, а касовите бележки са без посочване на лични данни. Милен Петров от ПБ уточни, че е допустимо от Закона за счетоводството платежни документи да се издават от непълнолетни деца, защото те действат чрез своите родители и настойници.

В хода на дебата се уточни, че данъчни облекчения може да се ползват и за закупени лекарства за деца.

Спор предизвика предвиденото съществено увеличение на санкциите по този закон. Масово сумите от левове се превръщат в евро, без да се спазва правилото за превалутиране по фиксирания курс. Например неподаването в срок на данъчна декларация вместо с 500 лв., ще се санкционира с 500 евро.

От МФ обясниха, че актуализацията се налага, защото има глоби от 2007 г., които отдавна са изгубили превантивната си функция. „Идеята е глобите да имат възпиращ ефект, а не да глобяваме с по-големи суми“, обясни Людмила Петкова. 

„Актуализацията не е правилна, защото има глоби, които са коригирани през 2019 г., а други през 2023 г., но въпреки това всички се вдигат с еднакъв коефициент за инфлацията. Изглежда, че сте чакали да въведем еврото, за да вдигнете глобите“, коментира Мартин Димитров от „Демократична България“.

„По-големият проблем е, че няма реципрочност при данъчните отстъпки на фона на това двойно увеличение на глобите“, каза съпартиецът му Владислав Панев. Той даде пример с отстъпката при ранно подаване на данъчна декларация, която не може да бъде повече от 500 лв.