Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Катаджия спира шофьор и му казва:
- Превишихте скоростта, напишете обяснение за това на японски.
Шофьорът казва:
- Ама, аз не знам японски.
Позамисля малко и подава талона си с 10 долара в него.
Катаджията:
- А-а-а, вече си го научил наполовина.