Четвъртък, 10 септември 2026 | Хасково 20°

Любими Герои

Две чукчи отишли на лов за моржове. Убили те един морж, изкарали го на брега, хванали го за опашката и почнали да го влачат към селото. Зъбите на моржа, обаче орели земята и чукчетата бая се запотили. Среща ги по едно време някакъв човек: - Здравейте ловци! - Здравей другар! - Абе, що влачите тоя морж така за опашката бе? Не виждате ли, че зъбите му орат земята и е много трудно, да се влачи. Що не го хванете за главата и да теглите? Хванали чукчите моржа за главата и тръгнали. Сега наистина им било по-леко. По едно време единият се обадил: - Ииии, много умен тоя човек. Виж как лесно се тегли моржа сега. - Да бе, хич даже не е умен. Виж, че пак стигнахме до океана.
Оценка 0 от 0 гласа
Класическа случка: потъва кораб и единствените оцелели са българин, французин и американец. Още по-класическо: попадат на канибалски остров. Вожда им казва: - На всеки ще дадем едно куче и един чувал с храна за един месец. Но тя е САМО за кучето. След един месец, ако не сте научили кучето да говори: в казана (или както казваха в Замунда "в казаната"). Първи е американеца. След един месец го намират, кожа и кости, живял само на листа, а кучето топчесто, щастливо маха с опашка. - Научи ли кучето да говори? - Да, разбира се. Кучето се обажда: - Бау. Пускат го в казаната и наред е французина. Същата история, кучето вече едвам ходи от затлъстяване. Последен е българина. След един месец кучето кожа и кости, едвам ходи, а българина доволен. - Какво направи бе идиот? Храната беше САМО за кучето, що си я ял? - Не вярно, не съм я докоснал даже. Тогава до него се обадило кучето: - Лъже мръсникът, лъже.
Оценка 0 от 0 гласа
Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ: - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли! А Айнщайн казва: - Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля! Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче: - Ето я тази формула. Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, точно това, де...
Оценка 0 от 0 гласа