Събота, 19 септември 2026 | Хасково Ясно небе 16°

Всички категории

Една жена карала корса по магистралата, но колата се повредила. Спряло едно порше и шофьорът предложил да я изтегли. - Ако карам прекалено бързо, свирни с клаксона - казал собственикът на поршето. Поршето потеглило и след няколко километра го настигнал един корвет. - Басирам се, че мога да те изпреваря, както теглиш онова нещо - извикал шофьорът на корвета. Собственикът на поршето приел предизвикателството и двете коли се понесли по магистралата. Двама пътни полицаи смаяно зяпнали, когато автомобилите профучали покрай тях. - Видя ли поршето и корвета, дето караха един до друг? - попитал единият. - Да - отвърнал другият. - Ами онази малка корса, дето летеше помежду им и надуваше клаксона, за да я пуснат да мине?
Оценка 4 от 2 гласа
В купе се оказали непознати мъж и жена. Разприказвали се, и се изяснило, че всеки от тях е познал болката на съпружеската измяна. Тогава мъжът предложил да си отмъстят на неверните отсъстващи половинки. След известна съпротива дамата се съгласила... След известно време мъжът предложил да повторят акта на възмездие, след което се успокоил. Инициативата взела обаче дамата: - Знаете ли, като си спомня този подлец, така искам да му отмъщавам, отмъщавам... - А пък аз по натура не съм злопаметен... - със сънен глас отговорил мъжът.
Оценка 0 от 0 гласа
Господин влиза в кабинета на доктора, който учтиво го моли да седне на стола. Но човечеца : -А не докторе аз ще постоя прав -така ми е по-удобно -Ама седнете все пак де не стойте прав, не се притеснявайте. С голямия усилия -ох, ах, ох, ах нашия човек с мъка се наместил в стола -Какъв е проблема господине? -пита доктора -Ох малко ми е неудобно, но имам мускулна треска на ..... ануса -Е само за такава не бях чувал, господине. И как я получихте? -Ми то не е много за разправяне, но..... онзи ден както си бях при любовницата, изведнъж вратата се отвори с гръм и трясък и ето се появява нейния съпруг - огромен като трикрилен гардироб с надстройка. Като ме видя и само си облиза палеца и като ме надена и като ме понесе из стаята - ужас. Но това не е нищо - до тук добре някак си, но после като обърна пръста си над прозореца и като зависях от 12-я етаж - ето тука вече хванах мускулната треска
Оценка 0 от 0 гласа
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека. Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де...
Оценка 5 от 1 гласа