През последните години периодичното гладуване се превърна от сравнително нишова хранителна стратегия в една от най-обсъжданите концепции в областта на метаболитното здраве и медицината на дълголетието. Интересът към него не се ограничава единствено до възможността за намаляване на телесното тегло. Все повече изследвания разглеждат въпроса дали периодите без прием на храна могат да повлияят върху процеси, свързани със стареенето, инсулиновата чувствителност, възпалението и клетъчната устойчивост.

Периодичното гладуване обаче не представлява конкретна диета. То описва различни режими, при които периодите на хранене се редуват с по-продължителни периоди без калориен прием. Сред популярните подходи са храненето в ограничен часови прозорец, например 8–10 часа дневно, режимът 5:2 и гладуването през определени дни. Въпросът е дали подобна промяна във времето на хранене действително може да помогне на организма да старее по-здравословно.

Какво се случва с организма в часовете без храна?

След хранене организмът разполага с достатъчно глюкоза и активно складира част от получената енергия. С удължаването на периода без храна нивата на инсулина постепенно намаляват, запасите от чернодробен гликоген се изчерпват и метаболизмът започва в по-голяма степен да използва мастни киселини. При достатъчно продължителен период могат да се повишат и нивата на кетонни тела.

Тази промяна понякога се определя като „метаболитно превключване“. Тя е интересна за науката за стареенето, защото периодите на енергиен недостиг активират клетъчни механизми, различни от тези в състояние на постоянно хранително изобилие.

Сред изследваните механизми са сигналните пътища, свързани с AMPK, mTOR и инсулиноподобния растежен фактор IGF-1. Те участват в регулирането на растежа, енергийния баланс, синтеза на протеини и реакцията на клетките към хранителните вещества.

Периодите без храна се свързват и с автофагията – процес, чрез който клетките разграждат и рециклират увредени или ненужни структури. Именно автофагията често се посочва като един от потенциалните механизми, чрез които гладуването би могло да влияе върху стареенето. При хората обаче не е установен универсален брой часове гладуване, след които този процес внезапно се „включва“. Много от впечатляващите данни за автофагията и продължителността на живота произлизат от експериментални модели и не могат директно да бъдат пренасяни върху човека.

Какво показват проучванията за здравословното стареене?

При различни животински модели ограничаването на калориите и някои форми на гладуване могат да удължат живота и да забавят появата на свързани с възрастта заболявания. При хората ситуацията е значително по-сложна. За да бъде доказано, че даден хранителен режим действително увеличава продължителността на човешкия живот, са необходими десетилетия наблюдение.

Затова клиничните проучвания обикновено използват междинни показатели, свързани с риска от хронични заболявания. При част от хората периодичното гладуване може да доведе до понижаване на телесното тегло, подобряване на инсулиновата чувствителност, кръвното налягане и някои показатели на липидния профил. Тези ефекти са важни, защото затлъстяването, диабетът тип 2 и сърдечносъдовите заболявания са сред основните фактори, които могат да съкратят продължителността на живота в добро здраве.

Това обаче не означава непременно, че гладуването притежава уникален „антистареещ“ ефект. Част от наблюдаваните ползи вероятно се обясняват с по-ниския общ калориен прием и редукцията на телесното тегло. Когато периодичното гладуване се сравнява с традиционно калорийно ограничение при сходен енергиен прием, предимството му невинаги е ясно изразено.

Интерес представлява и времето на хранене. Човешкият метаболизъм следва циркадни ритми, поради което по-ранното разпределение на храната през деня може да има определени метаболитни преимущества пред концентрирането на голяма част от калориите късно вечер.

Дълголетието не зависи само от часовете без храна

Една от опасностите при популяризирането на периодичното гладуване е то да бъде представяно като своеобразен биологичен „рестарт“. На този етап няма убедителни доказателства, че режимът сам по себе си удължава човешкия живот.

По-важно вероятно е какво се консумира в часовете, когато храненето е позволено. Хранителен прозорец от осем часа няма да компенсира меню, бедно на фибри, зеленчуци, пълноценни белтъчини и полезни мазнини, но богато на ултрапреработени продукти. За здравословното стареене значение имат още физическата активност, запазването на мускулната маса, достатъчният сън, непушенето и контролът на кръвното налягане, кръвната захар и липидите.

Прекалено агресивното гладуване също не е задължително полезно. Ако води до недостатъчен прием на белтъчини, загуба на мускулна маса или хранителни дефицити, то може да противоречи на една от основните цели на медицината на дълголетието - запазването на функционалността с напредването на възрастта.

^{Референции:}

^{1. Longo, Valter D., et al. ‘Intermittent and Periodic Fasting, Longevity and Disease’. Nature Aging, vol. 1, no. 1, Jan. 2021, pp. 47–59. PubMed Central, https://doi.org/10.1038/s43587-020-00013-3}

^{2. Longo, Valter D., and Mark P. Mattson. ‘Fasting: Molecular Mechanisms and Clinical Applications’. Cell Metabolism, vol. 19, no. 2, Feb. 2014, pp. 181–92. PubMed Central, https://doi.org/10.1016/j.cmet.2013.12.008}